Девика Ананд е клиничен психолог и по „съвместителство” майка на две дъщери.
Споделя, че в продължение на няколко години тя непрестанно търсила идеалната техника и начин бързо да успокоява дъщеричките си, когато са в стресова ситуация.
Ананд ги учила да дишат бавно, като брояла до 10, предлагала им да си представят, че духат свещи или вдишват дълбоко аромата на цветя, слагала ги на масата и ги молила да поставят ръцете си върху стомаха, като през това време момиченцата вдишвали и издишвали…
В началото всички упражнения давали някакъв резултат. Но само след две седмици дъщерите на Девика престанали да ги изпълняват. Чувайки как мама за пореден път им предлага да духат в несъществуващи свещи, 4-годишната и 6- годишната сестрички не само че не се успокоявали, но обратното – започвали силно да плачат.
Всичко обаче се променило, когато по-голямата тръгнала на училище. Учителят по физкултура, както и мама, практикувал различни техники, които помагали на поверените му деца да се успокояват. В началото Ананд не възприемала методите на педагога, тъй като била твърдо убедена – вече е изпробвала всички възможни техники и е видяла, че не работят. Но скоро забелязала, че наследницата й от време навреме сама се успокоява, прилагайки необичайна дихателна техника.
Учителят наричал тази техника „Дишането на петте пръста”. Как работи?
1. Разтворете широко пръстите си.
2. Прекарайте показалеца на дясната ръка от основата на ръката към възглавничката на палеца на лявата ръка, докато вдишвате.
3. Задръжте за секунда дъха си.
4. Докато издишвате, плъзнете се от възглавничката на пръста си към вдлъбнатината между палеца и показалеца.
5. Направете същото с останалите пръсти.
По думите на Девика сега нейните дъщери буквално са обсебени от тази техника. Половин година след като се запознали с нея те не спрели да изпълняват тези прости прости манипулации, които им помагат да се справят със стреса.
Най-много в тази техника ми харесва това, че децата ми могат да я изпълняват без каквато и да е било помощ, когато са самички. При това те могат да не привличат по никакъв начин вниманието – не е нужно да говорят, да броят, да си припяват и т.н. Забелязах, че момичетата я изпълняват вкъщи дори, когато никой не ги вижда. Същото те могат да правят в училище, като си държат ръцете под чина.
Това е истинско спасение!, коментира Ананд.
Надяваме се, че сме били полезни. Ако имате въпроси, свързани със забременяването, бременността, раждането и отглеждането на детето през първите месеци, не се колебайте да ги зададете на missionbaby@woman.bg
