Може и да сте забелязали колко много се различава мисленето на бедните и богатите?
Първите живеят в постоянни ограничения и лишения, трудно им е да печелят пари, да си позволяват някакви дори скромни капризи смятат за погрешно.
Вторите много си се обичат, от нищо не се лишават, а животът им спокойно може да се окачестви като хедонически. Психолозите, разбира се, не призовават родителите да глезят детето си, но те са длъжни за добруването му като възрастен, да знаят кои са тези ограничения, които могат да го вкарат в матрицата на бедността.
Родителските ограничения
Запомнили са всичко, което са ни казвали родителите, кое дете не е чувало: „Не можем да си позволим това”, „Това е прекалено скъпо”, „Аз не съм милионер!”. Разбира се, не може да му се купи всичко, а и не бива. Но е и вредно за детската психика всичко да му се отказва.
Децата постепенно възприемат всичко това – че е нормално да бъдат ограничавани. Подобни неща се натрупват и остават в подсъзнанието, а по-късно на детето му е много трудно да промени убежденията си. Подобни ограничения подсъзнателно ще предизвикват у зрелия човек тревога, той ще мисли, че всичко се получава с каторжен труд.
Какво ще кажат другите?
Това е последното, за което родителите трябва да мислят. Може да се наложи да купите нещо по-скъпо дори с кредит. Нищо лошо няма в това – понякога можете да си позволите това-онова. И нека ви клюкарят другите, че семейството ви е потънало в дългове.
Но я има и обратната ситуация. Например, Кира Найтли се омъжила в рокля, която висяла в дрешника й пет години. На й било абсолютно все едно какво ще кажат околните: „С доходите, които има, не е могла да си купи нова рокля?” Този пример идва да покаже, че ако нещо ви се иска, направете го, без да се съобразявате с общественото мнение.
Липса на цели
Родители без цел в живота заразяват с това състояние и децата си. Ако много работят, но нищо не си позволяват, ако не си поставят никакви цели, то и децата им след време няма да се стремят към нищо.
Те няма да знаят как да се наслаждават на живота. Точно както родителите си ще работят много, толкова много, че ще имат работа за цял живот. И нищо друго. Допитване, проведено през 2017 година, показало, че бедните хора се чувстват неспособни да променят каквото и да е и поради тази причина за тях е много сложно да си поставят някакви цели.
Неправилните приоритети
Специалистите, изучаващи проблемите на бедността считат, че бедняците бягат от тежката и скучна работа. Възможно е поради това 40% от годишния доход на Индия да се пада на фестивалите и други подобни събития.
В Мароко, например, хората имат сателитна телевизия, макар вкъщи да имат само чай и хляб за ядене. Човек, който се възприема като беден, се опитва да прави впечатление – купува марково облекло, оставя в кафенето големи бакшиши, купува телефон на цената на пет свои заплати.
Много от семействата имат не само новородени у дома, но и деца, които започват да задават до премала въпроса „Защо?”. Но и без да питат, попиват разговорите между родителите, между баба и дядо. Животът така е устроен, че рано или късно семейна тема стават и парите – много ли са, малко ли са, за какво стигат, за какво не. Внимавайте какви уроци между редовете не тези разговори давате на децата си. Защо със сигурност повечето родители искат наследниците им да живеят свободно и достойно.
Надяваме се, че сме били полезни. Ако имате въпроси, свързани със забременяването, бременността, раждането и отглеждането на детето през първите месеци, не се колебайте да ги зададете на missionbaby@woman.bg
