Една от най-разпространените причини за тревога през първата година живот на бебето е алергията.
Как да я разпознаете и как да реагирате?
Алергията към храни е патологична реакция при попадане на определен хранителен продукт в организма. Предизвикват я имунните механизми. По данни на СЗО хранителни алергии имат средно 2,5 % от хората, при това първите прояви се случват през ранното детство. В развитите страни доказани хранителни алергии имат 6-8 % от децата. Сред бебетата, страдащи от атопичен дерматит, показателят е още-по-висок – 30 %.
Кои вещества предизвикват алергия?
Хранителните алергени обикновено са белтъчини, които стимулират отделянето на имуноглобулини Е (IgE) или клетъчна имунна реакция.
Продуктите, които най-често предизвикват алергична реакция, са обединени от специалистите в „голямата осморка“. В нея влизат кравето мляко, яйцата, соята, фъстъците, ядките, пшеницата, морските дарове и рибата.
Най-често срещаният алерген е белтъчината в кравето мляко. Алергията към него обикновено се проявява през първата година от живота на детето и засяга 2-3 % от кърмачетата. С възрастта обаче децата развиват толерантност към тази белтъчина и на 5-годишна възраст над 80 % от децата я понасят добре, а на 6 години алергии към кравето мляко проявяват под 1 % от децата.
Трябва да сте наясно, че алергенни свойства имат и млека от други бозайници, включително и козето мляко. То може да предизвика кръстосана алергична реакция у деца, чувствителни към краве мляко, или да се прояви като самостоятелен алерген.
Най-често алергията към краве мляко се среща сред деца, които се хранят с адаптирани млека. Смеските съдържат твърде много чуждородни белтъчини и поради незрялост на чревните бариерни функции и в резултат на имунния отговор бебетата развиват ранна повишена чувствителност към белтъчината от кравето мляко. Дори и естествено откърмените бебета могат да развият такава алергия поради проникване на хранителните белтъчини в кърмата на майката.
В кокошето яйце се съдържат 13 белтъчинни алергена. Децата, алергични към яйца, развиват поносимост на 4-годишна възраст в 4 % от случаите и на 6-годишна възраст в 12 % от случаите.
Чест причинител на алергични реакции е соята или продуктите със соев протеин.
Достатъчно често алергии предизвикват зърнените култури, най-вече глиадинът в пшеницата, глутенът в ръжта, ечемика и овеса, по-рядко – белтъчините в царевицата, ориза и елдата. Първите признаци обикновено се проявяват при захранване на бебето с каши.
Рибата и морските продукти съдържат протеин, който практически не се разрушава при термична обработка. Той е наличен в много видове риба. Алергията към риба обикновено се запазва с възрастта, засягайки и младежи, и възрастни.
Алергените в рибата и в морските дарове могат да предизвикат тежки системни реакции дори и при попадане на минимално количество от продукта в организма.
Фъстъците, също като граха, фасула и соята, спадат към семейството на бобените култури. Белтъчините на фъстъците съдържат много алергени, а продуктът се използва широко в хранителната промишленост, което често го превръща в „скрит алерген“.
Различни хранителни продукти могат да предизвикат кръстосани алергични реакции заради наличието на сходни по структура белтъчини в състава им. Над 90% от децата с алергия към краве мляко реагират по подобен начин на козе и овче мляко.
Прояви на хранителната алергия
Първоначалните симптоми, които могат да възникнат през първите дни и седмици живот на бебето, сами по себе си не сигнализират за алергия. Може да са под вид на кожни реакции – зачервявания, изпръхване, лек обрив. Може да има и симптоми, свързвани със стомашно-чревния тракт, които обаче отново ще са общи и неспецифични, както казват лекарите. Възможни са леко или обилно повръщане, колики, запек. Смята се, че минимум 10-15% от случаите на колики при кърмачета са свързани с наличието на хранителна алергия.
Потвърждение на алергичната реакция може да бъде дори отказът от страна на бебето да приеме продукта или да прояви тревожност след хранене. Възможни са диспепсия, диария, липса на наддаване в теглото, болки в корема, силни колики и траен запек. При алергия към краве мляко често се наблюдават примеси на кръв в изпражненията на бебето. Белтъчините от кравето мляко са основен причинител на алергичен ентероколит при деца на под 1 година.
Обърнете внимание, че в някои случаи единствен симптом на алергия към кравето мляко при децата е хроничната желязодефицитна анемия.
Диагностична диета
В момента няма единен общопризнат тест, въз основа на който да се постави диагноза „хранителна алергия“. Диагнозата се поставя на база на клиничната картина, на резултатите на тестове с хранителни алергени и на евентуалното изчезване на симптомите след предписване на диета, изключваща даден продукт.
Когато детето има симптоми и повишен риск от алергия (например, наличие на алергии у родителите или близките роднини), се предписва диагностична елиминационна диета, изключваща продукти, съдържащи дадена белтъчина. При естествено кърмене тези продукти са забранени и за майката.
Продължителността на диетата може да варира от 3 до 5 дни при деца с незабавна реакция (например, отоци, повръщане, кожни обриви до 2 часа след хранене) и до 1-2 седмици и повече при деца с отложени или хронични алергични реакции (например, атопичен дерматит). Ако бебето проявява стомашно-чревни симптоми (например, ентероколит), за оценка на резултатите от елиминационната диета могат да са необходими до 4 седмици. Най-полезно през този период ще е да водите дневник на храненето на детето.
При подозрения за алергия към краве мляко се предписва диагностична безмлечна диета. Ефективността ѝ може да се оцени след 2-4 седмици в зависимост от характера на реакциите (незабавни или отложени) и характера на протичане на алергията (остър или хроничен процес).
Храненето на детето
В случай на алергична реакция или съмнения за такава, от менюто на детето се изключват продуктите, които могат да бъдат причина за хранителна алергия. При лечение на алергия на естествено кърмено бебе основна задача на педиатъра е да запази максимален обем на кърма в менюто на малкия пациент. При алергии към белтъчини от кравето мляко майката трябва да се откаже от всички млечни продукти, както и от телешко месо. Често алергичните реакции са предизвикани едновременно от няколко продукта – тогава на кърмачката се предписва хипоалергенна диета. Строгостта на ограниченията и състава на менюто са индивидуални и зависят от клиничните прояви у детето и наличните на алергии при майката.
Хранене на кърмещата майка при алергия към краве мляко у детето
Изключени са:
- всички продукти, съдържащи краве мляко и мляко на други бозайници, както и телешко месо;
- яйца, фъстъци, ядки, риба, морски продукти, соя;
- продукти, които често предизвикват алергични или неимунни („лъжливо-алергични“) реакции като хайвер, гъби, мед, шоколад, кафе, какао, цитрусови плодове, киви, ананас, авокадо;
- бульони, туршии, твърде солени и пикантни ястия, консерви, пушени меса и риби, подправки, продукти, съдържащи изкуствени оцветители, ароматизатори и консерванти;
- газирани и естествено карбонизирани напитки;
- кисело зеле, ряпа, репички, ферментирали сирена, шунка, кренвирши, пушени и други продукти, предизвикващи отделяне на хистамин;
- продукти, дразнещи стомашно-чревния тракт и променящи вкуса на кърмата като лук, чесън, ряпа.
Разрешени храни (при липса на индивидуална непоносимост):
- плодове и зеленчуци (преимуществено със зелен и бял цвят);
- вегетариански супи; меса – немазно свинско, пуешко филе, заешко, всичките във варен, задушен или приготвен на пара вид;
- зърнени храни – елда, царевица, ориз, овес, просо;
- макарони;
- хляб – пшеничен бял или „Добруджа“;
- растителни масла, претопено краве масло;
- чай, компоти, сиропи от плодове с неярък цвят.
При кърмене трябва да се състави внимателно пълноценно меню за майката, да се предпише допълнителен прием на калций. За поддържане на белтъчинния баланс в менюто може да се използват специални смески, базирани на аминокиселини.
Алергените трябва да бъдат изключени от храненето на детето и/или майката за поне 6 месеца. След изчезване на острите симптоми обаче менюто на кърмачката може постепенно да се разширява с добавяне на продуктите един по един.
Ако естествено кърмено бебе има тежки прояви на хранителна алергия (например, тежък атопичен дерматит или алергичен ентероколит, съчетан със задържане в растежа и/или ярко изразена анемия), може кърменето да бъде временно спряно и да се предпише лечебна смес с аминокиселини или високохидролизирани белтъчини за 2 седмици.
Надяваме се, че сме били полезни. Ако имате въпроси, свързани със забременяването, бременността, раждането и отглеждането на детето през първите месеци, не се колебайте да ги зададете на missionbaby@woman.bg
