Първото нещо, което майката си мисли, когато детето видимо страда при толкова обикновени на пръв поглед неща е, че нещо го боли.
Мисълта, която ѝ минава през ума е: „Боли го нещо, вероятно стомаха или има запек.“ Ако говорим за бебета до три месеца, е обичайно да смятаме, че страда от колики, газове и задържане на изпражнения. Следователно трябва да му се дават лекарства, да му се поставят клизми, свещички, да се помага чрез медицински манипулации.
Разбира се, когато видите силно безпокойство у детето си, във всеки случай няма да е излишно да посетите педиатър. Така ще могат да се изключат симптомите на соматични заболявания, да се изключи, че детето наистина може да бъде обезпокоено от нещо на ниво организъм. Ако лекарят обаче прецени, че детето е здраво, че вероятно това са колики или запек от кърмата, сложете му свещичка.
Точно тук трябва да махнете с ръка
И да кажете: „Довиждане! Ще следвам пътя на естественото майчинство. Разбирам, че детето ми е здраво човече и няма нужда от тези манипулации” , съветват детски психолози. Повярвайте, че нещо нормално се случва с вашето дете.
Как някога майките са помагали на детето си при такива проблеми?
Държали са го на ръце, затопляли са му коремчето, свивали са му крачетата, за да му помогнат по този начин. Всяко новородено бебе е незряло. То е все още със слаба нервна система, не познава изобщо тялото си, нито как да го управлява. Не знае къде са ръцете му, къде са краката. Не може да вземе лъжица и да яде до насита допълнителни храни, които му харесват. И никой не очаква това от него.
По някаква причина обаче, когато детето се роди, мама си мисли, че то вече трябва да може да се изхожда автоматично. Но мъничето никога не е правило това, то не е било в такава среда. Бебето беше в корема на майката, в която имаше амниотична течност, а там всичко се случваше автоматично. Дори не знаем дали то е страдало вътреутробно. Как е акало? Как е пишкало? Когато се роди дете, майката става свидетел на тези процеси, но често изпада в позицията да се паникьосва като малко момиченце. И казва: "Викай лекар, извикай някой възрастен да спаси детето ми!" Чак тогава тя се оглежда и осъзнава, че тя е родителят. Какво да прави сега?
Как какво? Да се обучава!
Необходимо е да научите как живее и как се развива едно малко дете. След раждането то все още не знае как да управлява най-баналните процеси на тялото си. Детето очаква, че наблизо ще има възрастен, който разбира какво се случва с него и ще му помогне.
Бъдете наблюдателни. Винаги, особено ясно това се вижда при деца на 1-2 месеца, преди уриниране детето започва да се тревожи. Това обаче съвсем не означава да крещи. То може да се изчерви. Едно дете, ако в такъв момент суче на гърдата ви, може да я пусне и да ви гледа замислено. Други си свиват устните. Трети ще започнат да скимтят. Четвърти просто ще ритат с крачета.
Трябва да наблюдавате как детето ви показва притеснението си. Същото е и когато нещо „кипи”, нещо се събира в червата. Детето не разбира какво става, просто усеща, че нещо го притиска, че трябва да стегне мускулите си, да измисли как да извади от тялото си това, което го дразни.
Детето не знае как да го направи. Вместо това, търси мама, която трябва да му помогне в тези естествени процеси, защото всеки изначално се стреми да бъде чист. Това е програмата ни за генетично развитие, която сме наследили от нашите предци.
Мама веднага го слага да суче, свива крачетата му, потупва го нежно по гениталиите, показвайки му къде има дискомфорт, накъде да насочи всичките си усилия и съответно детето се отпуска, докато суче гърдата и си свършва работата. Детето просто усеща, че всичко му е напрегнато, неприятно му е, хленчи, но това изобщо не е свързано със запек или с някакъв здравословен проблем, предизвикан от възпаление.
То просто не знае как да пишка и да ака. Следователно можете да помогнете на бебето си. Децата, оказва се, се изхождат дори и през нощта. Затова когато детето започне да се върти, да скимти през нощта, майката си мисли: „Боже мой, то спи неспокойно, какво му има?”
Всъщност майката трябва да започне да проследява ритъма на уриниране и дефекация на детето си през нощта. Бебето изскимтява, майката сяда на ръба на леглото, потупва го нежно, то започва да суче, след което се изхожда. И скоро всички си лягат спокойно да спят.
Важно е да знаете как детето расте и се развива, как правилно да го носите на ръце, как да го слагате правилно на гърдата, до каква възраст. Всичко си има определени етапи.
Така че, млади мами, слушайте, обучавайте се, придобивайте знания в полза на себе си и за благото на вашето бебе.
Надяваме се, че сме били полезни. Ако имате въпроси, свързани със забременяването, бременността, раждането и отглеждането на детето през първите месеци, не се колебайте да ги зададете на missionbaby@woman.bg
