Сред младите майки, особено – сред първескините, съществува убеждението, че щом родят и видят малкото си чудо, сърцето им ще прелее любов.
Най-често се случва точно така. Но ако чувството на любов не се появи веднага, майката започва да страда. Вярва, че нещо не е наред с нея самата.
Когато се роди първата ми дъщеря, бях много изтощена от раждането. Оказа се, че не съм готова за това цунами от емоции. Не очаквах, че ще ме принудят да родя с пункция на пикочния мехур, че ще настояват за епидурална упойка, че гинекологичния стол ще ми викат, че съм некомпетентна и без да ме питат ще се разпореждат с тялото ми, споделя авторката на този текст Людмила Шарова. След като родих, разбрах с ума си, че се е случило важно събитие,
но вътрешно усетих много малко.
Синът на съседката в родилното нагнети допълнително напрежението ми. Бебето й спеше ден и нощ. Майка му си пилеше ноктите, гримираше се, четеше книга и явно скучаеше. Моята дъщеря висеше нон стоп на гърдите ми, не искаше да се откачи дори за секунда.
По-късно се оказа, че синът на съседката е отслабнал много и лекарите отказаха да ги изпишат от родилния дом. Но тогава ми се струваше, че дъщеря ми се държи ненормално, продължава откровеният разказ.
През целия първи месец след раждането очите ми бяха като на бясна катерица, която са вкарали в клетка и кой знае кога ще я пуснат. Объркването и умората ми бяха по-силни от любовта. Любовта дойде малко по-късно. Още помня този ден. Бях просто поразена: не можех да се нагледам на дъщеря си. Хранеше се и едва дишах от страх, да не изчезне това чувство.
Какво ми помогна?
Намерих своя подход в майчинството, който ми пасваше напълно. Научих се да кърмя. Без болка, удобно. Ден и нощ. Съвместният сън с бебето ми позволи да спя достатъчно. Започнах да разбирам нуждите на детето си и да действам проактивно. Отпочинала съм.Хранех се и спях по едно и също време с дъщеря си. Много контакти, ръчички, докосвания без страх от разглезване или от неправилни движения. Научих се да си лягам навреме и да заспивам бързо. Научих се правилно реагирам на плача, като все по-често действах дори изпреварващо, предотвратявайки го.
Като цяло - разбрах от какво имат нужда малките бебета. Вече повече от 16 години водя занимания, уча младите майки и им помагам как да разбират своите деца.
Запомнете! Не винаги МАЙКАТА се ражда едновременно с раждането на детето си. За това понякога е нужно малко повече време. Дайте си го без да се обвинявате. Любовта ще дойде!
Надяваме се, че сме били полезни. Ако имате въпроси, свързани със забременяването, бременността, раждането и отглеждането на детето през първите месеци, не се колебайте да ги зададете на missionbaby@woman.bg
