Малките деца все още не разбират много неща, но бързо се научават да манипулират възрастните.
Достатъчно е те да им покажат своите слабости и детето вече умело си играе с тях. А възрастните, толкова умни и образовани, не знаят как да се справят с бебето. Заради осъзнаване на безсилието си започват да се дразнят и да крещят. Макар всъщност да е най-лесно да решите проблема веднъж за винаги, вместо да си хабите нервите и енергията всеки път.
В края на краищата, крясъците на първо място ще повлияят на отношенията ви с бебето. Всъщност викането е напълно неефективна мярка. Някои по-находчиви майки всеки път след такава криза вместо да избухват, започват да говорят на детето си все по-тихо и по тихо. Оказва се – това работи!
Защо избухваме срещу детето си?
В крайна сметка ние не крещим на всички, които ни дразнят, а само на собствените си деца. И понякога ситуациите са такива, че как да не крещиш на малкото си дете? Причината за викането може да бъде една или повече:
Повторение на поведението на вашите родители - често порасналите деца повтарят житейския сценарий на мама и татко. В детството, в безсилна ярост, ние си обещаваме никога да не се караме на децата си, както ТЕ ни се карат. Но като пораснем, забравяме тези чувства и несъзнателно правим същото като родителите си спрямо своите деца.
Достатъчно е обаче да си спомните как се чувствате, когато ви викат, но не можете да направите нищо и гневът ще започне да намалява, вместо това ще дойде съжалението.
Изливане на натрупания негатив. През деня могат да се случат много неприятни неща, когато не можем да отговорим на грубост или просто се дразним. Прибираме се вкъщи и има деца, разбира се, те определено ще направят нещо „нередно”. Изглежда, че това е „последната капка“, въпреки че всъщност детето просто не може да отговори, да се защити, и затова най-лесно е да излее гневът върху него.
Само не забравяйте, че ще се освободите от натрупаното, но ще натоварите за това собственото си дете.
Безсилие
Нека си признаем: не винаги знаем какъв подход е необходим към детето, за да се съгласи за нещо. Повтаряш много пъти и обясняваш, но без резултат. И ние, осъзнавайки своята некомпетентност или не желаейки да вървим по трудния път и да се опитаме да разберем собственото си дете, избухваме в плач. Въпреки че просто трябва да потърсите различен подход. Говорете спокойно с него, намерете време за това.
Емоционална невъздържаност
Не всички възрастни могат да се контролират. Има хора много емоционални, с чести промени в настроението. Съгласете се, в този случай е много трудно за децата да отгатнат настроението на мама или татко, за да не попаднат под нечия „горещата ръка“. И едва ли детето е виновно, че е вдигнало шум в неподходящия момент.
Започнете със себе си, опитайте се да станете по-спокойни - децата усещат това и някои, само като забелязват лошото настроение на майка си, също започват да се държат недобре.
Неразбиране
Също така се случва родителите постоянно да крещят на детето, защото вярват, че то няма да ги разбере по друг начин. Те се отнасят към децата като към глупави същества, малко по-умни от животните, чието мнение не е толкова важно да се взима предвид.
Знайте! Това неуважение и недоразумения водят до дистанция между вас и детето и не правят нищо, за да се отървете от нежеланото детско поведение. Децата обаче разбират много и без да им викат. Научете се да обяснявате със покоен и уважителен тон.
Тревожност и страхове
Вместо да „спасявате” детето от опасности с непрекъснати викове и псувни, намерете сили да обяснявате едно и също нещо отново и отново. И по-добре - предварително. Легнете до бебето си и говорете за всички правила за безопасност, в спокойна атмосфера, с примери, като образователна приказка. Така то ще се запомни по-добре и ако трябва да го повторите, винаги можете да кажете нещо като „помниш ли приказката за момчето, което ...“. Много по-ефективно е.
Начини да останете спокойни
Както обикновено трябва да започнете от себе си. По-точно: с осъзнаване на причините. Когато разберете кой всъщност е спусъкът за гнева ви, а това изобщо може да не е поведението на детето, много по-лесно е да се справите. Как да се сдържате и да не крещите на дете, ако вие самите не знаете, че проблемът е много по-дълбок от лошото му поведение?
Преди всичко разберете, че сте в състояние да преговаряте със собствените си деца, защото ги познавате от раждането им и можете да анализирате техния характер, поведение, темперамент. Съответно, трябва стъпка по стъпка да решите проблема с викането.
Как да се научим да не крещим на детето си?
Като осъзнаете, че плачът е ваш проблем, че вие залагате програма в бебето си да се държи по същия начин, когато порасне. Освен това отгледайте потиснатото и несигурно бебе, което няма да ви вярва, ще се страхува от вас и в резултат на това ще започне да ви лъже.
Намерете корена на проблема, като погледнете точките по-горе. Основното нещо е да бъдете честни със себе си по този въпрос и да си спомните детството и чувствата си от общуването с родителите си, особено в моментите на кавгите им.
Постепенно влизайте във взаимодействие, без да крещите. За съжаление няма да е възможно бързо да промените темперамента и навиците си. Има много начини, трябва да изберете един или тези, които са подходящи за вас и да ги следвате. Няма кратък отговор на въпроса как да се въздържаме и да не крещим на дете, защото това е дълъг път, основан на осъзнаването на важността на спокойствието по принцип.
Вслушайте се в усещанията си
Чувствате ли се по-добре, по-спокойни след крясъците ви? Или, напротив, сякаш цялата енергия ви напуска и не ви е останала сила? Оказва се, че няма нужда да се сдържате. Това, от което наистина се нуждаете, е спокойствие. Когато сте спокойни, собственото ви дете няма да ви дразни. Ще се научите да общувате с него без негативни емоции и викове.
Ако обаче все пак повишите глас, тогава поне да е без гняв и злоба - може да се крещи по различни начини.
Когато отделяте достатъчно внимание на детето си, то започва по-малко да го привлича с негативно поведение, неподчинение и други неща. Опитайте се да планирате времето си по такъв начин, че да имате време и да не бързате за никъде. Обикновено се дразним най-много, когато просто нямаме време за обясняване и обсъждане. Пригответе се отрано, за да не тичате и да не крещите в паника, когато закъснявате.
Помислете за възрастовите характеристики на бебето. Спомнете си радостните моменти от живота на детето, когато поискате да му крещите. Помислете си колко много го обичате, как сте се чувствали в онези моменти, когато го видяхте за първи път, когато го взехте го в прегръдката си, когато то още не можеше да се държи лошо.
Тази неща много помагат да се изпари безследно гневът. Поработете малко върху себе си и променете обичайните начини за реагиране на поведението на детето си. Ще видите, че крещящите ситуации стават все по-малко! Ще забележите, че детето ви сякаш е станало по-послушно, а вие сте по-спокойни.
В крайна сметка само щастливите родители имат щастливи деца!
Надяваме се, че сме били полезни. Ако имате въпроси, свързани със забременяването, бременността, раждането и отглеждането на детето през първите месеци, не се колебайте да ги зададете на missionbaby@woman.bg
