"Чувствам се като лоша майка. Разбирам, че трябва да играя, че трябва да забавлявам бебето си. Но не искам", признава млада майка и продължава:
"Много ме е срам. Само аз ли съм такава? По-добре ми е да се занимавам с всичко друго, но не и с детето. Това мързел ли е или нещо друго?"
Утвърдило се е клишето, че майките задължително и с искрено въодушевление прекарват времето си с детето. Но ако графикът им е 24/7? При такъв ритъм на живот, при който се изпълнява безкраен списък от еднообразни задължения – да нахрани бебето и то много пъти в денонощието, да почисти дома си, да сготви, да разходи мъничето, да го изкъпе, да го приспи. А когато то се събуди всичко това започва пак от нулата…
Майките се изморяват и то съвсем не на ужким. Губят бодростта си, силата си. Понякога настъпва и апатия. А за да си играе с мъничето тя трябва наистина да го желае. Но не пряко силите си. Но преуморените майки не могат да се зарадват истински. От тук и чувството им за вина.
Чувството за вина е достатъчно дълбоко и сериозно преживяване. Често жената поема върху себе си завишените грижи за детето, но не винаги може адекватно да прецени силите и възможностите си, коментират психолози. От едната страна се сблъскват личните желания на майката, от другата – потребностите на мъничето за 100-процентово внимание, грижа, проявление на любов.
Често се случва завишените изисквания към „идеалната майка” да се натрапват от вън – от социалните мрежи или близките роднини. Разбира се, за своето дете ни се иска всичко и само най-доброто. Но това не винаги е реализуемо на практика. Всяко действие пряко силите води единствено до раздразнение. А в случаите, когато бебето просто моли за игра, това раздразнение на майката детето приема за своя сметка.
Има решение. Тъй като от най-ранна възраст детето опознава околния свят чрез игрите, мама може да превърне в игри неотложните си домашните задължения, които трябва да изпълни.
В игра може да се превърне всичко – което ви е угодно и когато ви е удобно. За това не се изисква много време, подсказват психолозите. Например, мама готви на печката. До нея на детско столче стои детето. Дайте му неголям съд и пластмасова лъжичка, играчки с формата на плодове и зеленчуци. Детето ще повтаря това, което прави мама с живите плодове и зеленчуци. Във всяка дейност е възможно и предостатъчно да включите елементи на игра.
Ако детето не иска да си играе само, то всичко, което майката прави, може да стане игра за него. Заедно готвите, заедно окачвате прането, разбира се – дават му се само дребни неща. Подобно игрово участие на детето може да организирате, когато миете пода, когато бършете праха- давате му малка чиста кърпа в ръцете и ще видите как ще се забавлява. Разбира се, тук не говорим за бебе на няколко дни и седмици, а когато то нахитрее достатъчно, за да търси и изисква вниманието на мама. Освен всичко друго след време това ще ви се отблагодари стократно – когато порасне малкото дете с радост ще помага според силите и възможностите си на мама.
Как майката да се освободи от чувството си за вина?
Ирационалните убеждения са най-честата причина за появата на чувството за вина. Над това трябва да се работи. Това майката може да направи самостоятелно, ако си направи анализ и разбере какви точно убеждения я довеждат до чувството за вина. Да видиш „врага” в лицето – това вече е половин победа.
Но ако майката не може да се справи с това потискащо чувство, ако не може сама да открие причинителите му, най-добре е да се обърне към психолог. С такива казуси много професионалисти се справят средно за два до пет сеанса.
Надяваме се, че сме били полезни. Ако имате въпроси, свързани със забременяването, бременността, раждането и отглеждането на детето през първите месеци, не се колебайте да ги зададете на missionbaby@woman.bg