Те са здрави и без репродуктивни проблеми, но най-голямото щастие така и не идва при тях
Те са здрави и без репродуктивни проблеми, от години правят опити да се сдобият с дете, но щастливото събитие така и не се случва. Вероятно много от вас познават подобни двойки. И всеки път възниква един и същи въпрос: Защо не могат да имат дете?
Дали една двойка има проблеми със зачеването се установява, след като в продължение на 24 месеца при жената не настъпи бременност. При положение, че двамата партньори са сексуално активни, не се предпазват и няма съпътстващи – гинекологични или други причини, трябва да има някакво обяснение. Но както и да го погледнем, това положение е голяма житейска криза и докато времето минава, се стига до въпроса – а защо не става?
Понякога няма обяснение, което лекарите да дадат – двойката поддържа добър стандарт на живот, яде качествена храна, прави задоволителен секс – и бебето не идва. В такива случай, една от причините, които следва да се изследва, е чисто психологическата.
Почти чувам напрегнатото издишане..."Не, няма как да е това!“, реагират понякога двойките. "Ние искаме дете и сме готови за него“. Въпреки това, в такива случаи една от причините, които следва да се изследва, е чисто психологическа. В тази „една причина“ има няколко отделни теми, които двойката, заедно и поотделно, може да изследва в кабинет на психотерапевт. Във всички аспекти основните съставки на тези разговори са: „стрес“, „тревожност“ и „депресия“, които са близо три до четири пъти по-високи при жените, които не са успели да забременеят продължително, спрямо онези, които се опитват от няколко месеца. Стресът обаче вероятно е онова, с което може да се работи, освен ако по време на терапия не се открият и други теми. Стресът, наблюдаван при двойки, в които не се случва забременяването, когато те се готови за него, може да е от различен характер.
Първата е стресът, който самият процес на „незабременяване“ е предизвикал. По данни на американски психолози 15% от засегнатите мъже и жени намират инфертилността в двойката за най-стресиращото събитие в живота си, като за жените степента на стрес и съпътстващата генерализирана тревожност и депресия е сравним с тези жени, на които им е открит рак, например. В месеци и години на инфертилност се преплитат шок, тъга, меланхолия, гняв, фрустрации, загуба на самочувствие и занижена самооценка. Това е травма, която променя личностната структура на човека и не само нея – води до психосоматични промени. Двойките също започват да променят динамиката на отношенията си и то не винаги към подкрепа, а към разрушаване на връзката. Понякога се стига до точка, в която двамата партньори имат разногласия дали да продължат, как и накъде.
Може да се стигне до обсебване по въпроса „ще забременея“, което да доведе до стресиращи за тялото промени като обсесия към водене на здравословен начин на живот, сексът да е само за забременяване, не за удоволствие, двамата партньори да се чувстват като в експеримент, не като във връзка. Разговорите могат да придобият медицински, а не личен характер, а стресът относно „ще ми дойде ли цикълът“, да разбива с дни настроението на двойката.
Финансовият стрес от процедурите за асистирана репродукция също е сериозен проблем, а парите, които се дават в болницата, са сериозно перо, което променя стила на живот на желаещите да имат бебе. Това е сериозно предизвикателство за много хора за много години напред, особено ако се случат няколко неуспешни опита за изкуствено оплождане.
Раздразнителността, промяната на настроенията, тревожността и/или апатията, следствие на безсънието, стават част от живота на двойките, които имат репродуктивни проблеми. В някои случаи лекарите не могат да определят дали това се дължи на самите лекарства или на процеса, през който се минава.
Стресът от околната среда – очакванията на родителите, личните очаквания и планове, реакцията на близки и далечни са в състояние да създадат голям стрес, който понякога е много видим, но често е и съвсем тих – като при разминаване с бебешки колички или всички тези усмихнати бебешки снимки във фийда на социалните мрежи. Страхът и стресът от разпадане на двойката, ако не се случи бременността, също може да предизвика огромна тревожност, която да блокира зачеването, колкото и парадоксално да е това. Тук е и стресът от социалната изолация на хората без деца, която е много силна, когато всички останали двойки вече имат свои, и те започват да се чувстват „непригодни“ заради стигмата, която все още съществува към хората, които не са дарени с подобно щастие.
Нека добавим с стреса от бременността като такава – при жени с предходни спонтанни или желани аборти често пъти съществува притеснение дали когато забременеят, ще успеят да износят детето. И тази мисъл може да се преживее като много страшна и да не може да бъде изречена, но да е тежка като камък.
И какво правим?
Възможностите са няколко, но при нито една от тях не може да се търси резултат „веднага“.
Това са лична психотерапия и на двамата партньори, т.е. всеки един от тях да работи отделно с различен терапевт, за отработване на вътрешните страхове и тревожности; семейна терапия на двойката, за да се работи върху здравината на връзката; релаксационни техники, йога и т.н. Групова психотерапия на хора с репродуктивни проблеми може да има също положителен ефект.
Важно условие на първо време е да се овладее стресът, за да не прерасне в дистрес, т.е. тежък стрес. Едва тогава, стъпили на краката си, потенциалните родители могат да започнат психологически интервенции в дългосрочен план. Те са свързани с овладяване на депресивните състояния, тревожността, усещането за изолация и липсата на контрол. Съществуването на сигурна среда, в която да се споделя, без да има кух позитивизъм или съжаление, дава възможност за „обръщане“ на вътрешния свят.
Надяваме се, че сме били полезни. Ако имате други въпроси, свързани със забременяването, бременността, кърменето и отглеждането на детето, не се колебайте да ни пишете на missionbaby@woman.bg
