Няколко въпроса за майчинството и техните отговори през очите на работодателя
Според българското законодателство една работеща и осигуряваща се жена има право да излезе в отпуск по майчинство за 410 дни, като 45 от тях се взимат преди термина. През първите 12 месеца тя получава 90% от своето средно дневно брутно трудово възнаграждение, а през втората година може да се върне на работа или да остане в майчинство - изборът е донякъде неин, защото ако детето не бъде прието в ясла и няма кой да поеме грижите за него вкъщи, майката реално не може да тръгне отново на работа пълноценно.
Но какво представлява майчинството от гледна точка на работодателя, в социална държава ли живеем наистина и има ли какво да променим, попитахме създателя на българската платформа за намиране на работа works.bg Пламен Янев. Той има магистратура по “Управление на човешките ресурси” в УНСС и над 10 години в опит в намирането на подходящи хора за компании.
Какво означава за един работодател негов служител да излезе по майчинство?
В една организация всеки човек има определено значение и роля. Неговото отделяне по една или друга причина означава сътресение, трудност и дори загуби под различни форми, като не визираме трайното разделяне, а временното, кавкото е в случая с майчинството. Силата на това сътресение, разбира се, зависи от степента на отделяне на жената в майчинство от компанията, а то е свръзано с много фактори.
По време на подбора на нови служители редно ли е да се взима под внимание, че една жена е във възраст за създаване на семейство?
Отговорът трябва да е “не”, но истината е, че в много случаи това се взима под внимание, особено в определени компании и сектори. Тук съществена роля може да играят гореспоменатите фактори, които да подпомогнат бъдещата майка да остане свързана с компанията, и да изпълнява част ангажиментите си по време на майчинството. Тези фактори се разделят на две основни групи – роля на социалните политики, тоест, държавата и политиките, и инвестиране в подходящи условия на компаниите.
Към момента най-големият стимул от страна на държавата за жена в майчинство да продължи да работи доколкото може, е да получи половината си майчинство. Според мен това трудно може да бъде наречено стимул - да ограничиш приходите на една майка в момент, в който компанията й не може да си позволи цялостно заплащане, е по-скоро демотивиращо. И дори да реши да се върне на работа, тя получава същото или по-малко възнаграждение.
За мен мотивация би било майката да получава пълното си обезщетение, и ако има възможност да изпълнява някаква трудова дейност, да взима и заплата от компанията, за която работи. От това ще печелят всички – държавата ще събира допълнително данъци, майката ще е по-спокойна за доходите си, а компанията няма да се лишава от своя ценен колега. Това би успокоило много жени, които искат да градят кариера и семейство, и би намалило дискриминацията при подбора на нови хора спрямо тези жени. Разбира се, има и други неща, за които може да се помисли, като ранни детски ясли и социални услуги, стимул за баби и дядовци да гледат децата и други, за да може една млада и амбициозна жена да дава своя принос за компанията, икономиката и обществото.
Най-развитите държави и компании са осъзнали приноса на жените и поради тази причина са водещи. Всички знаем, че страните, в които жените са дискриминирани, са едни от най-изостаналите. Компании, които по време на подбор взимат под внимание, че една жена е в детеродна възраст, се лишават от тази група хора и поставят в голям риск своето развитие. Ако вместо това инвестират в политики и условия жените да могат да останат свързани с организацията по време на майчинството, ще спечелят много повече. Така ще намалят значително времето за адаптация след връщането на работа и ще внесат огромно спокойствие у своите хора, които планират семейството си. За съжаление в момента в България не се полагат целенасочени действия в тази посока.
По ваши наблюдения жените използват ли цялото си майчинство?
Нямам много големи наблюдения, но според мен първата година се ползва от повечето майки, защото тогава обезщетението е в пълен размер. През втората година доста майки започват да търсят варианти да се върнат работа и ние наблюдаваме това в нашата платформа. Но желанието трябва да идва и от двете страни - както от майката, така и от компаниите.
Често първото майчинство преминава във второ - как се отразява това на работодателя?
В масовия случай в България се отразява неблагоприятно предвид всичко, което казах досега. Колкото по-дълго време значим за компанията човек отсъства и е напълно отделен от процесите в нея, толкова по-видими са последствията - работодателят губи приноса на своя служител, а предстоящата адаптация става все по-трудна.
Дали ще са едно, две или три деца едно след друго, или ще са в различни години, няма значение. Ако нищо не се промени в законите ни, резултатът ще е еднакво лош, защото една жена у нас ражда средно около две деца през живота си, а това означава, че нейният работодател, нашата икономика и обществото ни са лишени от приноса й средно 5 години. При това 5 години от най-активния й период. Можете ли да си представите какъв капацитет губим?
Смятате ли, че работодателите трябва и могат да стимулират жените да се връщат по-бързо на работа?
В контекста на казаното досега, физическото връщане на майката не трябва да е главната цел на компаниите. Организациите и обществото като цяло трябва да се стремят да осигурят условия и среда, в която жените в майчинство да продължат да дават своя принос за компаниите и икономиката, и в същото време да имат спокойствието да гледат децата си. В противен случай тенденцията жените да изоставят кариерата си, за да имат деца (или обратното), ще се засилва, което не вещае нищо добро. Защото без деца никоя държава няма бъдеще.
Какво представлява бащинството в България и има ли смисъл от него?
Като баща на три деца и съпруг на изключително амбициозна и дейна жена, подкрепям напълно бащинството, но в това отношение отново имаме изключително неразвита институционална и нормативна рамка. Аз нямам нито един ден бащинство, а често се налага да гледам децата ни. За да ползвам бащинство, съпругата ми трябва да подаде документи за отказ от майчинство, а аз - за отпускане, и след това обратното. Когато става въпрос за еднакво активни родители, това няма голям смисъл.
Ако погледнем другия случай - мъжът поема гледането на децата, а жената работи, положението е същото. За мен няма значение дали е бащинство или майчинство - наричам го отглеждане на деца. И за да може това да се случва в една спокойна и ефективна среда, трябва много неща да се променят.
