Спас Кьосев започва да води новинарската емисия в сутрешния блок и половин година след това,
едва 21-годишен, става най-младият водещ на централни новини в историята на БНТ, като партньор на Радина Червенова. През декември 2007 г. Спас започва да работи и по реалити шоуто "БНТ-такси", чийто автор и водещ е. Баща на две прекрасни деца.
Здравей, как си? Добре ли спа снощи?
- Този въпрос е провокация! Сънят отдавна не е фактор в живота ми. От около 4 години не спим в къщи. Жена ми Поли беше чела някъде майки да се оплакват как леглото става твърдо през последните месеци на бременността , но после като родят и като се случи да се облегнат на касата на вратата и изведнъж установяват „как тя е станала една меекичкааа“. И другото – „Майка си на бебе и като станеш сутрин, пък като си направиш едно кафе и... седнеш да си го изпиеш... вечер някъде към 23:00 часа!“ С две бебета вкъщи, сутрин като станеш и проявяваш всички леки симптоми на коронавируса
Лесно ли е да бъдеш баща в днешния забързан свят?
- Винаги има разлика между поколенията, но смята че сега скокът е чудовищен. Моето поколение сме последните „аналогови“ и „механични“ хора в днешния дигитален и електронен свят. Все още нямам нито един профил в социалните мрежи, а синовете ми посягат да мажат с пръсти по екраните още преди да проговорят. После – компютрите са прозорец към света, но той е двупосочен – пълни са и с влияния и опасности, които не са ни изкушавали нас, докато ние бяхме деца и изграждахме личността си. Не знам къде ще му излезе края.
Как се промени животът ти след раждането на децата?
- Първо отказах цигарите, за да ми се поизчисти организма още преди да стана баща. После спрях спорта, приятелите, развлеченията... и накрая ми остана само бирата. Сега домът ни често звучи като гражданска война или изглежда като след самолетна катастрофа, а когато тръгнем на разходка се подготвяме като за ваканция на море. Носим и толкова багаж. Но за радост и късмет на четирима ни - търпението на жена ми се оказа безкрайно - изненадващо дори и за самата нея, чак в какви измерения, и с общи усилия, успяваме да обърнем хаоса в ред.
Беше ли готов за тази промяна или всичко си дойде на мястото в движение?
- 10 години отлагах това решение по различни причини. Когато станах баща, разбрах, че съм могъл да го направя още преди 10 години и не е толкова страшно, колкото изглежда. Като стане разбираш, че да си родител е най-естественото нещо на света, то е като дишането. Ако ти пречи или тежи , значи нещо в тебе не е в ред. Иначе, кога трябва да станем родители? Не знам - колкото по-млад си , толкова по убеден си, че точно ти ще промениш света – може би за децата е по-добре да са свидетели на това , отколкото на зрялата ти мъдрост.
Преди да се родят децата чете ли книги, посветени на темата за възпитанието и отглеждането? На курс за родители ходил ли си?
- Не. С жена ми възпитаваме децата си по интуиция. Разговаряме с родителите си, с познати. В един сценарии, по който работих веднъж се казваше – „Задачата на родителя е да даде на детето си корен и криле“. Харесва ми като философия. Това е ,което се опитваме да направим и вкъщи.
Следваме няколко наши си прости правила – децата трябва ясно и категорично да знаят кое е ДА и кое е НЕ. Никога не повишаваме тон помежду си пред тях. Не показваме паника или уплах, когато се ударят или наранят. Напротив щом се успокоят ги връщаме отново в същата ситуация, за да я преодолеят успешно и да не им остане като травма. Имат твърд режим, който определяме ние, а не те. Изградили сме малки битови ритуали, които повтаряме всеки ден по един и същи начин. Вярваме, че всичко това задава ритъм на децата и те растат спокойни и уверени, че всичко е наред.
Кое е най-трудното, според теб, през първите месеци? Може ли да сравниш двете деца?
- Всеки родител знае - колики, зъби, температури, среднощен глад, хрема, която пречи да дишат. Сериозно изпитание за физиката и психиката на родителя. Но пък за разлика от други наши занимания, всяка инвестиция на грижа, време и енергия в детето ти си струва до последната капка. Иначе големият – Васил, през първите 7 месеца се гледаше много лесно – заспиваше в 11 вечерта и се будеше сутрин около 8. През вторите 7 месеца, обаче си взе рестото и нощем беше ад. Малкият – Стефан, вече е на 1 година и няма нито една нощ досега, в която да е спал повече от 2 часа без прекъсване, нито една! И всичко приключва сутрин, около 6 часа!
Страшно ли е? Да си родител?
- Най-страшното, но и най-великото нещо, с което можеш да се заявиш в безкрая на Вселената! Решаваш и създаваш човек „по свой образ и подобие“. Ставаш като Бог, но без да имаш Неговата власт, сила и мъдрост. Създател си, а след това ставаш и съзидател. И после – колко деца си способен да отгледаш? Много наши познати казваха, че да се захванем и с второ, докато първото е още толкова малко е доста смело. Отговарях им, че винаги сме искали да имаме поне две деца и че смелото е да избереш човека, от когото искаш да имаш деца, а оттам нататък - дали ще имаш едно, две или три деца – вярвам, че ползите от бройката са повече отколкото трудностите. Колкото до избора на партньор – обичам да казвам, че ние земните имаме властта да изберем само тото-пункта, а оттам нататък, какво ще ни се падне от генетичната рулетка да си гледаме във вкъщи е Божа работа.
Правиш ли компромиси с личните си занимания, за да отделиш време за семейството?
- Какви лични занимания? Нали това тук е рубрика за родители? Децата са всичко, но и ти взимат всичко, а понякога дори и това не стига. Но пък, нали дори котките, най- егоистичните животни, са готови да умрат заради децата си, с които прекарват едва няколко месеца заедно? Какво остава тогава за нас – най-разумните и развити същества. Все пак, тайно се надявам се, че след година-две ще имаме повече време за себе си отколкото сега.
Какво обичате да правите заедно като семейство? Имаш ли любимо занимание с всяко то децата по отделно?
- Непрекъснато се разхождаме всички заедно. С часове. Докато се разхождаме, обичам да държа малкия Стефан вързан в кенгуруто на гърдите ми и да го мачкам и да държа студените му ръце в моите. С големия Васил, вечер преди лягане, белим две домашни ябълки от баба и дядо, режем ги на парчета и сядаме да ги ядем гушнати пред компютъра, на който пускам по някой епизод на някое филмче от моето детство – „Пчеличката Мая“, „Ум - белият Делфин“, „Бамсе“.
Децата ли са най-голямото ти щастие?
- Когато къщата ти е пълна с детска светлина, всяка секунда е незаменима, дори и най-тежките. Всеки ден заспиваш поне с няколко кадъра и сцени в главата и в сърцето си от тези, дето са за цял живот и дето както казват накрая ни минават пред очите като на лента.
Но в живота има и други неща, които също ни чакат. Длъжни сме да се развиваме! Не само заради нас самите, а вече и заради децата.
Имаш ли си своя бащина молитва? Какво казваш в нея?
- Не съм срещал по-чиста и изчерпателна бащина молитва от обръщението на Ръдиард Киплинг към сина му в стихотворението „Ако“.
Но се сещам и за още нещо. Фен съм на рапъра Жлъч. В припева на една песен, заедно с Григовор, пеят :
Скоростна кутия - или 0, или 6
(Ско) Скоростна кутия - или 0, или 6
Аз съм скоростна кутия - или 0, или 6
Пускам - спирам, пускам - спирам
Твоето утре е моето днес
Пускам я на моите синове вкъщи и им казвам: „Ето, това е ! Химнът на бащата! Животът с деца е точно това – гледаш го и си повтаряш - твоето утре е моето днес!
