Почти няма семейство, което да не се е сблъсквало с този проблем – детето да изпитва панически страх от хората наоколо.
Много от тях се притесняват, питат се нормално ли е, как да постъпват, за да не навредят на психиката на детето си и по-добре да го адаптират към предстоящия му живот в обществото.
На каква възраст и как се проявява у детето страхът от чужди хора?
Обикновено страхът от непознати се появява на 7-10 месечна възраст. Преди това повечето от децата добре контактуват с всички – усмихват се дори на странични хора, спокойно отиват в ръцете ми, разглеждат с любопитство околните.
След 7 месеца обаче рязко нараства бдителността им към непознатите – детето започва да разделя хората на свои и чужди. Изпитва страх, моли мама да го вземе на ръце, може да се разплаче при приближаването на непознат му човек, отдръпват се от него. Дори когато пристигат баба и дядо детето не се отделя от мама, отказва да го вземат на ръце.
На възраст до 1 годинка страхът от непознати хора се усилва, децата стават още по-привързани към мама, страхуват се да се отделят от нея. След 1,5 години ситуацията се стабилизира, страхът постепенно спада и обикновено към края на 2 години напълно отшумява.
Но се случва и така, че детето да продължава да се страхува от непознати и след втората си годишнина и по-нататък. В такива случаи страхът може да се развие в срамежливост и да стане черта от характера на детето или пък да изчезне, но след няколко години.
Успешното и своевременно преодоляване на тези страхове често зависи от правилните действия на родителите, от тяхното търпеливо отношение към това поведение на своето мъниче, от умението им да му създадат комфортна обстановка и да му помогнат де почувства доверие към чуждите хора.
Защо детето започва да се страхува от чуждите хора?
Бебето е свикнало да бъде с мама, да усеща нейната топлина. При появата на чужди хора на подсъзнателно ниво у него възниква страх да не я загуби. На детето му се струва, че непознатият ще му навреди. Вероятно всичко това е инстинкт за самосъхранение.
Децата по-често изпитват страх от непознати мъже, отколкото от жени
Когато детето рядко вижда роднини или външни хора, може силно да се страхува от тях. Ако обаче през първата половин година от живота си то често вижда и други хора, освен родителите си, то свиква с тях и по-късно не се страхува от тях. А иначе може да започне да се страхува дори от баща си, ако той често пътува в командировки.
На детето също така може да му влияе и минал опит, когато непознати са му причинили психически дискомфорт или болка. Страхът се засилва също така при продължителна раздяла с мама, например при нейно разболяване. Съществува мнение, че този страх у мъниците е страхът от непознатото, от неизвестното, в това
число и от нови хора. След това обаче започват да проявяват интерес.
Поради всичко в това няма нищо страшно, че бебето до 1 година се страхува от чужди хора, това е нормална адаптация към обществото. Родителите трябва да се тревожат, когато мъничето не изпитва никакъв страх от непознатите и е готово да общува с всеки. Как да се справят мама и татко с този първичен страх?
Ето какво не бива да правите
В никакъв случай не принуждавайте детето насила да се запознае или да остава в ръцете на този, от когото то се страхува. Това само ще усили страховете му и може да му причини различни психологични проблеми. Детето трябва да чувства вашата подкрепа. Поради това винаги откликвайте на молбата му да го вземете на ръце. Не критикувайте детето си за страховете му, не му се присмивайте, не го наричайте страхливец.
Важно е да разберете и приемете факта, че това поведение на детето е нормално за възрастта му. Безсмислените укори обратното – те могат да му създадат комплекс и то да стане неуверено и с робска психика.
Какво да правят родителите?
Най-важното правило е търпението и умението да се чака. Дайте време на детето си, за да може то постепенно да свикне с непознатия човек, дори, ако е роднина. Да свикне с външния му вид, с гласа му, с поведението му. При това винаги бъдете до детето си, дръжте го на ръце.
Демонстрирайте пред детето си поведение, че няма от какво да се страхува. Играйте си с него. Например, как играчките му – мечето и зайчето, се запознават и как стават приятели или как котенцето се страхувало от другите котки и кучето, но преодоляло страха си и станали приятели. Всякакви варианти може да измислите, зависи от фантазията ви. Колкото по-ярко изиграете сценката, толкова по-добър ще е ефектът. Наблюдавайте чувствата – положителни и отрицателни, които детето изразява с мимики.
Предупредете близките си, че детето ви е на етап да се страхува от непознати и ги помолете да се отнесат с внимание. Обяснете им, че сега детето ви единствено от мама и татко не се страхува.
Не бързайте да давате детето си на детска градина. Важно е плавно да го подготвите за това събитие, за да се адаптира по-безболезнено.
Ако и след втората и повече години детето ви се страхува от чужди хора, то това обикновено е свързано с проблеми във взаимоотношенията на околните, в това число и с други деца, ако има в семейството. Детето не знае как е правилно да влезе в контакт с непознати и заради прекомерна привързаност към родителите си.
През този период детето трябва да се стимулира да завързва контакти с други деца. Родителите по-често трябва да се разхождат в парка, да ходят до детските площадки, да ходят на гости с него, да канят гости, които също имат малки деца.
Надяваме се, че сме били полезни. Ако имате въпроси, свързани със забременяването, бременността, раждането и отглеждането на детето през първите месеци, не се колебайте да ги зададете на missionbaby@woman.bg
