Знаете ли, че бебето има собствени сетива още от утробата
Мигът на зачатието е истински празник в православието. Но ако за Мария този момент е бил щастлив и тя е била готова за мисията си, то днес ситуацията при повечето бъдещи майки е много по-различна. Дори и жените, които чакат бебето с огромно нетърпение, които са го сънували и знаят как ще се казва, са изключително напрегнати до момента на раждането му. Истината е, че периодът на бременността е критично важен, за да може бебето да бъде спокойно и да се развива психически добре.
Струва ми се, че през идващите десетилетия най-трудното и най-важното, което ще трябва да бъде дадено на децата е психическата стабилност – в трудния, невротичен свят, в който сме, да си спокоен и уверен става все по-трудна задача.
През последните десетилетия все повече се събират данни за значението на пренаталното психично здраве и последиците за психичния живот от психотерапевти, психоаналитици и не само. Преди няколко години на българския пазар излезе и книгата „Защо обичта е важна“ на Сю Герхардт, която е полезна за бъдещи родители, особено по-строго възпитаваните и/или любителите на сериозна литература, в която се изнасят научни данни за формирането на менталното здраве на бебето.
Пренаталният живот, т.е. как бебето започва да събира информация за света и да си го „фантазира“, „представя“, е онази част от бременността, за която често не се замисляме. Въпроси като дали майката е желала бебето, от какво се е притеснявала, какво е мечтала и в каква среда е била са ключови за живота на детето след утробата. А как става предаването? По много начини. Самият Фройд прави значими открития в неврологията и основите на теориите му са научни. Детските спомени, скрити от булото на времето, остават неизлечим отпечатък.
Съществува една представа, че жените, които чакат появата на своите бебета дълго, нямат колебания. Колебанията обаче идват не от днешните решения, а от несъзнаваните ни страхове. Те не са свързани с това дали бебето е желано, а по-скоро с притеснението как ще се справим, каква ще бъде бременността, как ще се промени животът, тялото ни и отношенията ни с партньора след раждането. Всички тези въпроси е препоръчително да бъдат изговорени с професионален терапевт, за да може притесненията и колебанията да не бъдат предадени на бебето. В никакъв случай не трябва да потискате и пренебрегвате този момент, това е важно не само за вашето психическо здраве, но и това на душата, която расте в утробата ви.
Самото психическо състояние на майката е пророк за живота на детето – жени с по-висок депресивитет или тревожност имат деца, които в първия месец след раждането са с по-малко бяло вещество в мозъка. Депресията е онова психическо състояние, което се среща най-често при бременните и не е никак за пренебрегване. Различни изследвания показват, че до 2% от жените преминават през такъв етап по време на бременността си, а 13% отговарят на критериите за тежък депресивен епизод.
И при тревожност, и при депресия има по-висок риск от преждевременно раждане и това се отразява върху темперамента на детето. Много често в такива моменти гледките на щастливи бременни жени засилват депресивните чувства и усещането за вина при бъдещите майки, които преминават през по-труден период.
Следващото предизвикателство, пред което всяка бременна дама е изправена, е стресът, който влияе по всевъзможни начини на бебето. Неслучайно д-р Катрин Монк сполучливо бе направила сравнението, че „утробата е първият роден дом“, а в него спокойствието е много важно.
Стресът през бременността е доказан рисков фактор за развитие на хиперактивност у децата.
Бебето разбира за това, което се случва с него по хормоните, които мама отделя по време на бременността. Знаете ли, че то още в утробата вече има свои собствени сетива?
Първото възприятие, което се развива при бебето, е докосването в областта на лицето през осмата гестационна седмица. Тогава то вече се подготвя за сученето, а в средата на третия триместър вече усеща студ, топлина, натиск и болка.
Около 26 гестационна седмица бебето може да отговаря на стимулация отвън. Например ако погалите корема на бременната, то може да ви отговори – понякога с ритник, понякога с движение.
Слухът и зрението също са част от живота на бебето в утробата и затова острите звуци и светлини могат да го накарат да реагира. Наличието на караници и проблеми също се отразяват не само на майката и на нейното производство на хормони на стреса, но и на самото бебе се превръща в „свидетел“, който запомня какво се случва. Още в корема на майка си то си създава впечатления за света отвън, а мозъкът изгражда нервни връзки, които в последствие ще го формират.
Истината е, че бебетата разбират всичко и съвсем не са неосъзнати. Те дори могат да се знае и от разпознават различните езици и конкретно онзи, който майка им говори.
Но дори когато семейството е готово за бебе, дори когато всичко е наред между партньорите, е възможно да възникнат различни тревоги и проблеми с концентрацията в бъдещата майка. Усещане за безнадежност и липсата на смисъл не трябва да бъдат пренебрегвани от бременната, защото те имат значение и влияние върху бебето. Бременността е време на гигантски преход в психичния живот на една жена и това не е просто медицинско събитие. Бъдещи майки, обърнете внимание на душевното си състояние и осигурете възможно най-добрата и спокойна среда за вашата рожба.
Надяваме се, че сме били полезни. Ако имате други въпроси, свързани със забременяването, бременността, кърменето и отглеждането на детето, не се колебайте да ни пишете на missionbaby@woman.bg
