Всички сме го преживявали, нали?
Бременността е вълнуващ период. В тези (да си го кажем честно) 10 месеца всичко се променя - тялото ни, емоциите и мислите ни, отношението на хората към нас, нашето към тях и всъщност, животът ни. Вече нищо не е както преди и няма и да бъде. В това няма нищо лошо, всички го преживяваме по свой си начин.
И колкото и да е различно за всяка от нас, някои неща се повтарят - било ни е лошо, уморявали сме се, паникьосвали сме се без особена причина и сме се ядосвали на коментарите и въпросите на хората.
“Избрахте ли име за бебето?”, "Кой ще ти помага, когато се роди?” и “Решила ли си как ще раждаш?”, защото след този въпрос обикновено следваше ужасна история за раждане - това бяха само някои от репликите, които ме вбесяваха, докато бях бременна. Не ми ги задаваха, за да ме ядосат, напротив - някои хора просто не знаеха какво да ми кажат, други искаха да са съпричастни и да ми дадат съвет, а трети може наистина да са се опитвали да ме ядосат, кой знае. Когато родих пък разбрах, че в глагола “раждам се” няма нищо възвратно. Ако и вие прекарате половин ден в родилна зала, ще разберете какво имам предвид.
Сега, с дистанцията на времето, всичко това ми изглежда дребнаво, но тогава бях доста раздразнителна, постоянно гладна и през голяма част от времето - на опашка за тоалетната. Така че си прощавам. Но се оказа, че не съм единствена. Всяка раждала от екипа ни се включи в монолога, който водех на глас, размишлявайки по темата, която споделям днес с вас. Оказа се, че не съм била единствената “трудна” (много правилна дума и в двата смисъла). “На кого ще кръстите бебето?”, “Къде ще спи?”, “Сигурна ли си, че можеш да ядеш това?” - изведнъж монологът ми се превърна в много оживен диалог. Бебето ще е кръстено на себе си. Ще спи, където заспи. Само гледай да се доближиш до тортата ми и ще видиш какво мога и не мога да ям. Така отговаряхме. Може и да не сме били прави, но бременността е особено състояние на женската същност.
Разбира се, има въпроси, които наистина не е прилично да задаваш на бременна жена: планирано ли беше бебето, как реагира бащата, когато разбра и кой е той всъщност? В тези случаи и дистанцията на времето няма да помогне.